Зимни неволи по македонски

В момент на дива радост по случай настъпилите студове, аз и г-н Д. решихме, че е време да покараме сноуборд. Който е следил блога знае, че ние не сме стандартни туристи. Винаги намираме най-странни начини да отпразнуваме съответния сезон и да хвърляме в паника туроператорите със своите странни приумици за почивка и нестандартни дестинации. Сега решихме да караме сноубордовете си в Македония. За сноубордовете и как купувах черна дъска в тъмна нощ ще ви разправям някой друг път. Та там (в Македонивя), за ваша информация, има един доста сериозен зимен курорт на име Маврово. За информация на туроператорите, това не е близо до Охрид. Хубавото на този курорт е, че за разлика то българските не е нито претъпкан, нито презастроен. За първото си има причина, второто произтича от първото. Всъщност Македонското Маврово е българско село до края на 19 век. Осноното население, което обитавало селото е било българско. След това знаете какво се случва. Повече информация от Уикипедия за село Маврово тук, а за ски курорта и националния парк Маврово тук

Всеки решил да отиде на почивка в Македония, не в Охрид, ще се сблъска с ред проблеми. Като начало с позната ми вече от Естонската епопея фраза „Ама вие защо искате да ходите там!“ и отговорът „Защото обичам да преча!“. Също така самите македонци не са особено решени да привлекат туристически тълпи. Те правят всичко възможно да ви откажат от страната си. Дори посолството на Македония в България е едно много потайно място, чийто телефони се издирват, все едно търсите директен телефон до шефа на ВКР. Но да започнем от начало както се полага.

След като не получихме никаква подкрепа от туроператорите и фирмите с оферти за почивка, се заехме сами да си намерим хотел. Както можете да се досетите в Маврово няма много хотели и най-големият от тях се казва… Маврово. Намерихме техен сайт и им писахме на посочения e-mail. Оказа, че такъв e-mail адрес няма. Друг хотел с хубав сайт е Срна. Там поне адресът беше верен, но то не може да е толкова лесно. Писаха ни, че много искат да ги посетим, обаче не знаели точно какви ще са цените им тази година, много било рано. Те очевидно изясняват цените си някъде към декември, за да хванат лудата следновогодишна туристическа вълна. Разбира се специално за нас те ще съставят индивидуална оферта, другата седмица… Tomorrow never comes…

С цел да разбера аджеба какво ми трябва, за да вляза в Македония, реших да прочета туй онуй в сайта на Македонското посолство. Има ли визи, няма ли и други такива подробности. Такъв сайт няма. Има обаче един великолепен сайт, посветен на Македония, които обяснява най-подробно защо македонците са македонци, а не българи, което е много интересно, но лично мен дълбоко не ме засяга. Влязох и в сайта на нашенското си МнВР, там имаше разни неща за Македония, предимно защо македонския не е македонски, което както вече се досещате също не ме интересува. Обаче за моя радост имаше и обща информация за Македония, вкл. телефоните на посолството. Веднага се заех да го набера… Тоя телефон никакъв го няма, ту е непълен, ту е неверен, ту е прекъснат. Ама моя милост е старо магаре, не се отказва толкова лесно. Питах чичко гугъл. Той изкара една тема от някакъв форум, в която се обсъжда осиновяването на дете от Македония и О!ЧУДО! заветният телефон. Последвалият разговор заслужава отделен абзац!

Тууууу, Тууууу, Туууууу…
– (тука има някаво мънкане, което някак си подсъзнателно реших, че означава:) Добър ден, м`к`.
– Добър ден, искаме да дойде в Македония на ски ваканция. Трябват ли ни визи?
– На вас не, на мен да! – отговорът е повече от изчерпателен, но ме хвърля не в оркестъра ами в цялата софийска филхармония!
– А? – толкоз, не можах повече да измисля.
– На мене ми искат виза за България.
– А-а-а! – това ми е любимата буква. – Това ще се оправи.
– Ама кога?!
– Като влезете в ЕС. А мога ли на границата ви да покажа бордеро, а не пари в брой, защото не иск…
– Неее, пари в брой няма да носите. Никакви! Опасно е! Покажете документ за това, че сте платили туристически услуги. Нали през деня ще пътувате?
– Ами, да.
– Защото през нощта е опасно, трябва да внимавате за коли и трактори без светлини.
– Добре, благодаря.
– Какъв автомобил ще карате? От коя държава.
– Немска, ама е стара, няма кой да я краде.
– В България може да няма. Задължително я оставяйте на платен паркинг. В никакъв случай не взимайте стопаджии.
– Добре, благодаря! – и бързо затварям, за да не ме стресира повече.

Тия хора такава самореклама си правят, щото и българите биха се засрамили, че не могат така да си наплюят държавата, при това пред потенциални туристи. Възхищавам се на македонската откровеност!

И все пак нашата ски ваканция в Македония си беше много ама много арна! И ски покарахме, и сноуборд покарахме, а живот и здраве ще покажа снимки от тази кратка зимна почивка из Мавровските склонове.