Ванеса Мей за втори път в София – спомени от 2011 година

Една зимна декемврийска вечер в далечната 2011 година към 7 часа неуспешно се опитвах да си намеря место на платения паркинг на Зимния дворец, който не се плаща. След няколко умопомрачителни маневри набутах Сахарата до едно чисто ново BMW, защото тя харесва само изискани мъже. Изпуших поне 5 цигари, погледнах часовника на телефона поне 25 пъти и пренесох тежестта си от единия на другия крак поне 125.

Хора видях всякакви, с дълги коси, с къси коси, без коси, с метъл-тениски, без метъл тениски (повечето бяха без метъл тениска), без никакви тениски (най-много бяха с ризки), с три-четвърти панталони, с дълги панталони, без панталони (някои дами бяха с поли). Въобще беше едно огромно гъмжило и всичките чакаха с мен час и половина.

Всичко това се случи, защото Ванеса Мей свири снощи в Зимния дворец.

Тя не адаптира „Мила родино“, сигурно не обича кича, а и публиката й едва ли ще примре от възторг ако го направи… Но „свири“ е много неподходяща дума за изкуството й, обаче идея си нямам коя дума е подходяща. Да я слушате е все едно да сте в окото на най-голямото торнадо на земята и да ви огрява слънцето, не че съм била в окото на което и да е торнадо, освен на това снощи. То вилня час и половина, повече дори от Оклахомското F5 през 1999.

В началото беше само лек повей, свири “модернизирани” класически произведения. До тук всичко добре, всички седяха мирно и тихо както подобава на класически концерт и ръкопляскаха възторжено, но възпитано. На Ванеса май й беше скучно така и заяви, че ще ни посвири на ушенце адаптирани класически произведения за електрическа цигулка. Тука вече публиката ревна от задоволство, понеже очевидно всички обичаха адаптирани класически произведения за електрическа цигулка. След това не спря да реве, до края на концерта.

Всички музиканти в бенда бяха нещо като моя злощастен кухненски робот, 18 функции в едно. Тез хора менкаха инструментите както аз менкам прозорците на кю-то, когато говоря с пет човека едновременно, само дето не бъркаха като мене прозорците. Един от тях реши да ни покаже, че може да свири на всичко, което му попадне и посвири с всякакви странни предмети, после демонстрира, че главата на Ванеса Мей става за ударен инструмент, както и самата сцена, и всяко нещо, до което можеше да се добере. Самата Ванеса демонстрира как се свири на цигулка със зъби, ама наистина!

Завършиха концерта със Storm и Trill. След това имаше много аплодисменти, много болка в ръцете, много викане, много пресипнали гласове и две излизания на бис. И накрая тя каза “обичам ви” (на български, другите неща ги говори на английски)

Коментари от социалните мрежи:

1. Евала на екипа, че успяха от трагичната от акустична гледна точка зала да изстискат максимума
имаше малко организационни проблеми, но в общи линии бяха туширани адекватно. Единствено че концерта почна с около час и половина по късно от обявеното, което доста изнерви публиката над 40-те (която хич не беше малко) тъй като хората не са свикнали да висят кат паяци и да се ръгат пред концертна зала 🙂
Иначе интересно беше, че практически нямаше никаква охрана и всеки можеше да внесе в залата каквото си поиска … Слава богу злоупотреби нямаше, но пък имаше супер много фотопарати с досадни свектавици (ей не се научиха тия хора, че на такива места светкавицата освен да дразни публиката и изпълнителя, друго не прави)
Та като цяло много приятно мероприятийце

2. Супер, мерси, мога само да съжалявам, че не съм била там !

3. Аз внесах нещо по полезно … фотоапарат 🙂 все пак, след като на YAMOTO само дето не ме арестуваха, защото си извадих апарата от раницата с лаптопа (даже не снимах), тая работа на Ванеса Мей в първия момент не можех да повярвам, че ще може да си снима кой как му скимне

4. По мое скромно мнение снимането пречи на изпълнителя и публиката, поради което избягвам, пък и фотографите снимат… нещо на актуално не са им много добри снимките тоя път, ама каквито такива.

5. Dosta glupavo mnenie izkazva avtorkata, viizraiki, razbira se perfektnoto izpulnenie na himna ni ot Manowar na 30 june v Kavarna.

6. Обичам баш патриоти, почитатели на латиницата, дето пишат „june“.
В гората отворили музикален кенеф. Заекът пускал музиката. Влязла лисицата, писнали й чалга, излязла щастлива. Влязъл вълка, пуснали му рок, излязъл доволен. Влязла мечката, излязла и пребила заека. Питали я останалите защо така, а тя отвърнала:
– Как няма да го пребия бе! Седам си да сера, а той да вземе да пусне химна!