Морски истории

Открих, защо не обичам разходките до Черно море, по-точно до южното Черноморие и най-точно до… това ми е забранено да го казвам. Хубавото обаче, че палатката позволява да си вдигнете багажериите и да си търсите късмета другаде. Например Созопол и Китен, там има много хора, както от София така и от провинцията, което гарантира, че никой няма да ви наругае като специфична форма на „Добре дошли“. Почивката на морето ще бъде истинска и спомените няма да избледнеят скоро, където и да сте били.

И така, за сметка на неприятностите в първия един час, следващите 47 часа бяха много полезни и приятни. Ядох ужасно вкусни миди в масло и чесън в Созопол. Размина ни се голямата циркова буря и можах да уловя пет великолепни светкавици с новия ми фотоапарат.

В морето случайно открих че мога да плувам, беше шокиращо цивилизационно разкритие. Изгорях на плажа, но и другите изгоряха, а когато и на Вуте му е зле, на мен някак си ми е по-леко. Ребрата ми на скара се получиха прекрасно.

Направихме вечеринка около огъня с печени чушки и сирене. На третата вечер сбъркахме пътя за навръщане и минахме по подбалканското шосе. Четири пъти сме ходили на Черно море, три пъти по различен маршрут. Това си е то приключенски дух.

Догодина обаче отиваме на море в Гърция, тук малко зациклихме и смятам да разнообразим. Независимо дали Халкидики, Тасос или още по на юг до Санторини, но лятната почивка ще е в Гърция и това е. Точка!

Следва автентично видео от разходката. Enjoy.